Каламондинът произхожда от югоизточна Азия и най-много се отглежда в страните от п-в Индокитай, също във Филипините и в Индонезия. В днешно време е разпространен в целия свят. Заради традициите, в Азия се отглеждат с кулинарна и декоративна цел, а в останалата част на света - основно с декоративна цел. Дръвчетата са особено атрактивни, когато са отрупани с плодове.
Плодовете на Каламонина имат осезаем кисел вкус, заради който е недолюбван в България. Малко хора обаче знаят, че кората му е сладка и плодовете могат да се ядат цели, подобно на плодовете на Кумкуат. Тогава се усеща интересна комбинация от сладък и кисел вкус.
Плодовете се ползват по много начини. Когато не са напълно узрели, стават перфектен заместител на Лайм (Lime). В узряло състояние се ползват за сок, за овкусяване на ястия или за направата на чудесен мармалад. Подобно и на останалите цитруси, плодовете на Каламонина са богати на витамин C.
Сокът от плодовете им подхожда идеално за риба или морски дарове. Също от него, с добавка на вода и захар, става отлична лимонада, която много добре утолява жаждата в горещите летни дни.
Каламондинът издържа до около -7 градуса. Когато е присаден върху подложка от Poncirus trifoliata, може да се засажда в земята. При подходяща защита, дръвчето расте отлично и плододава обилно. Ето снимка от Асеновград. Каламондинът расте в земята, без отопление, както е описано в тази тема.
