Най-общо, формирането е както при другите малки дървета.
Растението се оставя да израсне до желаната височина, след което се отрязва под пъпка. Тази височина може да е различна. За растения, които растат на открито при субтропичен климат, височината на стъблото обикновено е 0,6-0,8 м. В по-студени райони може да е малко по-ниско - около 0,5-0,6 м.
При растения, които са предназначени за саксийно отглеждане, стъблото се формира възможно най-ниско. Първите разклонения може да са на нивото на саксията или най-много до 20-30 см височина.
Формиране през първата и през втората година.
На втората година се избират най-добре развитите и симетрично разположени клонки. Подрязват се на 25 см дължина при саксийно отглеждане. При дръвчета, засадени в земята, дължината на клонките се оставя до 30 см. Всички други странични леторасти под тези клонки, се отстраняват.
На следващата година отнове се съкращават всички дълги клонки до една трета от дължината им. Отстраняват се всички леторасти, които растат навътре към центъра на короната и причиняват зашумяване. От тук нататък, това се прави всяка година.
Резитби на възрастни плододаващи растения
Малко резитби са необходими, когато растенията встъпят в плододаване. Тогава дръвчето изразходва много ресурси за изхранване на плодовете и растежът на вегетативни клонки е много по-слаб.
Правят се периодични резитби за прореждане на короната, за да може светлината да прониква и до по-долните нива. Продължава се и с отстраняването на клонките, които растат към центъра навътре.
Важни особености при резитбата:
- Резитбите се извършват винаги в края на зимата, преди пролетното развитие;
- Резитби през вегетацията се допускат само за отстраняване на лакомци. Лакомците се познават по буйния растеж. Те израстват бързо и мощно, устремени право нагоре. Най-често имат бодли, дори когато другите клонки на растението нямат. Лакомците встъпват в плододаване чак след 3-4 години и не са желателни, защото изчерпват значителни ресурси от растението, които иначе биха отишли в изхранването на плодовете. Тези леторасти се отстраняват веднага, щом се появят. Отрязват се винаги от основата им.
Лакомец при Лимон. На втората снимка - лакомец при Каламондин.
Прореждане на завръзите при цитрусовите растения
Много хора се радват на многобройните цветове и малки завръзи и не желаят да ги загубят. Но дали е правилно?
Само се замислете, колко листна маса и клонки могат да израстат от толкова материал, колкото се изхвърля с ненужните цветове и плодове. После се замислете, че всичкият този материал е продукт почти само и единствено на фотосинтезата на съществуващите листа. Накрая си задайте въпроса, струва ли си да похабим толкова ресурси?
За мен отговорът е ясен. Вярно е, че всяко растение само си регулира плододаването и в крайна сметка оставя толкова завръзи, колкото може да изхрани. Но това е на теория. На практика често се случва дръвчетата да се претоварят, в резултат на което растежът им силно се потиска, а най-малкото, което може да се случи е плодовете да останат значително по-дребни.
Прочистването на цветовете и завръзите се извършва, като спазваме следните принципи:
1. Оставят се цветовете, които са по-близо до дебелите клони или стъблото. Ако има дефектни цветове (напр. с липсващи плодници) трябва да се отстранят веднага, за да не изчерпват ценни ресурси.
2. Оставят се най-вече завръзи, които се огряват добре от слънцето;
3. Оставят се завръзите, които са най-близко до основните клони и до стъблото. Наедрелите плодове по върховете на клонките предизвикват тяхното увисване и разкривяване на короната, като цяло;
4. Спазва се принципа за минимум 10-15 листа на плод, колкото повече, толкова по-добре;
5. Ако има наранени, повредени или нагризани от вредители завръзи, отстраняват се първо те;
6. Ако има завръзи на гроздове, добре е да се проредят, като се стараем да постигнем равномерно разпределение на плодовете из короната.
Тези принципи са важни, ако желаете да отглеждате цитрусите като плодни дръвчета и целта е да дават максимално количество качествени плодове. Ако се отглеждат с декоративна цел, цветовете също могат да дадат много желан ефект и тогава не е нужно да се премахват. Просто се радвате на всичко, което даде дръвчето - цвят или плод.
Преди резитба е добре да се измият остриетата на ножиците. С тях лесно се пренасят патогенни микроорганизми. Най-малкото, което може да се случи е, когато подрязвате вариегатно растение и после с неговия вирус заразите цитруса си. Понякога се случва, така да се получи вариегатен (variegated) цитрус.
Тази статия е собственост на "Ботаническа градина - Пловдив" ЕООД. Уебсайт - http://www.palmi.bg
Може да се копира свободно, но само с изричното цитиране на автора и източника.
Автор: Кирил Донов, дипломиран инженер-агроном, магистър по Тропично и субтропично земеделие
С две думи може да се каже,че темата с цитрусите е завършена,от сега нататък остава всеки да се хвали с постигнатото.
и 
Пък и е интересна форма :) Мерси 
