Коледен разказ

Потребителски аватар
Kolibar
Гларус, с градина край морето ...
Мнения: 1029
Регистриран: 04 окт 2013, 00:52
Район: Варна
Местоположение:
Надморска височина (m): 6
Has thanked: 4 times
Been thanked: 0

Коледен разказ

Непрочетено мнение от Kolibar » 24 дек 2014, 12:37

Днес е бъдни вечер и за това реших да ви изненадам с новия си коледен разказ.

Зверове-коледен разказ




автор Петър Бончев(Колибар)



“Човек за човека е вълк"





1-Марена- зъл дух, покровителка на студа, зимата и смъртта

2-драгоманин-водач на работници отиващи не гурбет




Свечеряваше се, последните лъчи на залязващото слънце огряваха заснежените гори.Светлината играеше по заскрежените клони на дърветата и се пръскаше на десетки цветове и нюанси, все едно пречупена от прекрасен диамант. Но с всяка изминала минута тя намаляваше и отстъпваше на мрака, който поглъщаше белия свят като някакъв гигантски змей и скоро щеше да го покрие с плътната си пелена. Дебел сняг бе паднал в планината,тихо беше, в далечината се чуваше само приглушеното грачене на самотен гарван.През гората като някаква древна и могъща змия се виеше път, проправен през вековете от стъпките на хилядите хора, талиги и коне минали от тук. Край пътя, в снега, под клоните на голям габър лежеше млад мъж. На главата си имаше черен калпак,облечен бе с пъстър ямурлук, а на краката му бяха навити навуща както правеха зимно време българите. По всичко личеше,че това е още един пътник предал се на студените и костеливи ръце на зимата,още един млад живот отишъл си без време победен от студа и снега. Граченето на гарвана се приближи и една черна сянка премина над тялото на младежа. Птицата се спусна и кацна до него. Черните й пера блестяха като метални на светлината на залязващото слънце. Гарванът се приближи до мъжа и подръпна ямурлука му с клюн.Предстоеше още едно угощение за този верен следовник на повелителката на студа и смъртта Марена(1).... Тъкмо когато гарванът се беше устремил отново към своята плячка, мъжът се размърда, от гърдите му излезе тих стон, той отвори очи и погледна към птицата. Тя изграчи от изненада и отскочи настрани. Мъжът се надигна и успя да седне, гарванът започна да грачи силно и разсърдено усетил че угощението най-вероятно ще му се размине.. Младежът сложи ръка на главата си, която очевидно го болеше, а птицата продължаваше да грачи и да скача около него. Погледът му се спря на един дебел клон. отчупен от старото дърво при някоя от честите бури, които сполетяваха планината. Той го взе и го запрати по гарвана. Хитрата птица отскочи на страни, по-бърза от стрела, разпери криле и отлетя, изграчвайки разочаровано.Мъжът бръкна бързо под ямурлука си,търсейки нещо. Очевидно то не беше на мястото, защото той трескаво започна да се опитва да го открие, но очевидно го нямаше. Мъжът тихо изпсува и каза:

-Майка му стара, взели са ги, взели са ми всичките парички......

Той въздъхна и се замисли. Преди две недели в селото му дойдоха хора чак от Кавала да събират работници за строежа голяма сграда.Известно бе селото със своите майстори зидари и отблизо и далеч ги викаха, за да им строят прекрасни къщи на два ката,здрави каменни мостове и църкви. Жена му беше ходила за вода и бе чула от съседките си добрата вест. Беше метнала кобилицата на рамо и сякаш не вървеше,а летеше, а тежките бакъри бяха перца.Тя отвори вратата на скромната им къща,където той седеше на трикрако столче край огнището и разказваше на двете им деца приказки. Момичетата го слушаха в захлас. Те погледнаха към стопанката и се усмихнаха. Тя едвам сдържаше радостта си:

–Камене, Камене дошли са хора да събират зидари за Кавала

Сърцето на Камен заби силно. От колко време стоеше без работа, а беше добър майстор. Щеше да отиде в Кавала и да спечели много пари,семейството му щеше да се прости с недоимъка. Щеше да стори нова, голяма къща, нямаше повече да ядат хляб и боза за вечеря.... Някога и дядо му беше строил в Кавала и на големия остров Тасос и се беше върнал с много пари, но с времето се пръснаха... Като малък Камен все мечтаеше да види земите, които дядо му описваше, дебелите и криви маслинови дървета, копнееше да зърне Бялото море блестящо под ярките слънчеви лъчи...

По Никулден Камен и още неколцина негови съселяни поеха на юг към Бялото море да дирят късмета си и да се насберат с парици. На портата го изпратиха жена му и дъщерите му, плачеха че скоро няма да го видят,но знаеха, че когато се върнеше гладът и мизерията повече нямаше да са гости у тях.. Камен бе взел париците, които бяха скътали за черни дни, че дълъг и труден е пътя до Кавала. Беше се цанил за главен майстор и щеше да ръководи строежа, както винаги до сега. Това обаче не се харесваше на Гроздан, с когото винаги оспорваха майсторлъка. Той също беше тръгнал с тях и постоянно настройваше спътниците си срещу Камен. Никакъв майстор не бил, щял да вземе всички парии нямало да им даде полагаемото. Хората бидейки прости бяха подмамени от думите на Гроздан, неговата завист и алчност се прехвърлиха и на тях. Събираха се на малки групи, говореха скришом от Камен,крояха планове. Убеждаваха се сами и като че ли вече си вярваха, че той ще им отнеме това, що им се полага, че в сравнение с тях той не е никакъв майстор и не му се полага да им е началник. Това не бе трудно, защото завистта не е чувство чуждо на човешката душа, и когато някой измежду човеците се надигнеше и откроеше от другите било с майсторлък, билос ум или с красота те вместо да му се радват започваха веднага да кроят планове как да му направят мръсно и да му отнемат туй що има. Добротата,милосърдието обичта яко дим изчезваха,когато в душата на човека се загнездеха завистта, алчността и користта, и като с нагорещено желязо я изгаряха и караха хората да искат, да трупат и да взимат туй що не им трябва и не им се полага.Спираха те да са човеци, хващаха се за гушите като диви зверове и мрак и студ обхващаха душите им и сковаваха сърцата им

Така от ден наден в главите на спътниците узря мисълта да не допуснат Камен да стигне Кавала.Една сутрин бяха станали и се приготвяха за път. Драгоманите(2), бяха избързали напред, за да проверят дали по реката,що лежеше на пътя им има брод. Съселяните бяха сами. Камен се беше навел и стягаше вързопа си, когато Гроздан го приближи отзад, държейки в ръката си голям камък,с който го удари по главата. Камен почувства силна болка и загуби свяст,падайки в снега. Гроздан го обърна по гръб

–Мъртъв е! Григоре, ела и бръкни под ямурлука му,в пазвата държи парите си....


Ограбиха го иго оставиха край пътя, мислейки че е умрял.


-Да го ядат гарваните и вълците, процеди през зъби Гроздан и свъси черните си сключени вежди.. На драгоманите ще кажем, че му е домъчняло за дома и се е върнал, а в село ще кажем, че по пътя са го убили разбойници.

Те продължиха, а Камен остана да лежи край пътя.....


Последните зари на слънцето обагряха небето в яркочервено и пурпурно, и осветяваха малките облачета, които се бяга появили отюгозапад и светеха все едно, че бяха светилници окачени от незнайна ръка на небето. Камен събра сили и стана, попипа под ямурлука и извади кремък и огниво,това поне му бяха оставили тези зверове.Събра набързо съчки и накладе огън и седна до него да се сгрее. Храна нямаше,но не му се и ядеше, сърцето му бе натежало от мъка, че го бяха предали по такъв начин, че хората на които вярваше и се доверяваше бяха постъпили с него както и с куче не се постъпва... Пред очите му изникнаха образите на красивата му жена, светлите й коси се спускаха върху зеления сукман като водопад, русите главици на двете му дъщери, усмихнатите им лица.... Утре беше Бъдни вечер, а те щяха да са без него и той без тях..От окото му се отрони една сълза и капна върху ямурлука, търколи се надолу по него и се сля със снега. Да, утре щеше да тръгне назад към своето село, щеше да прегърне децата си, да целуне жена си ида разкаже за коварството на спътниците си. Надяваше се те да получат заслуженото,но знаеше, че и да не бъдат наказани от човеците, то има кой рано или късно да им въздаде според делата. Хвърли още дърва в огъня, приближи се до него,загърна се в дебелия си ямурлук. Огънят бе буен, дървата много и щеше да гори ида го топли чак до сутринта. Камен обърна поглед към небето, където с измамен и студен блясък грееха хиляди звезди. Сви се до огъня и заспа с мисълта за дома и семейството си, които скоро щеше да види.

Сутринта го събуди силен пукот, клоните на дърветата пращяха и се огъваха. Беше духнал силен вятър и завалял обилен сняг, който бе изгасил огъня. Камен бързо стана и въпреки, че знаеше че в такова време най-добре е да не пътуваш, а да накладеш буен огън и да седиш до него докато виелицата отмине, пое на път. Бе денят на Бъдни вечер и искаше да се прибере час по-скоро при семейство си, не желаеше да се бави нито миг, макар че знаеше, че така или иначе когато се завърне празниците щяха да са отминали..В бързината Камен забрави да прибере кремъка и огнивото и те останаха край изгасналото огнище...

Младият мъж вървеше във виелицата, бавно напредваше.Леденият вятър се бореше с дебелия ямурлук и се опитваше да проникне под него, но плътна беше дрехата и не го пускаше. Снегът удряше Камен в лицето,а всяка снежинка бе като остър нож,причиняващ му болка. Но още по-голяма болка му причиняваше това, че му бяха взели последните пари и че това обричаше семейството му на пълна нищета, но нищо той щеше да се хване на работа при някой богаташ, щеше да направи всичко но да не допусне най-милите му хора да гладуват,да не вижда тъга в очите на децата си и сълзи в очите на жена си. Вятърът се усилваше, а с него и снега, пътят отдавна беше изчезнал. Камен премина покрай едно старо клонато дърво, което преди малко беше видял.. Очевидно се беше изгубил и се въртеше в кръг. Бе вървял толкова много в снега и студа, не беше ял, силите му бяха на привършване, денят беше преполовил, а той се беше загубил..Защо беше побързал, защо не остана край огъня да изчака да премине виелицата,че тогава да тръгне.. Младият мъж реши да спре, да се опита да накладе огън ида чака, а когато снега спреше щеше да подири пътя и да се завърне у дома, там където го чакаха и обичаха. Събра дърва и потърси кремъка и огнивото, за да запали така нужния му огън, но не успяваше да ги намери, лицето му пребледня, бе шеги изгубил, нямаше ги.. Не можеше да спре,защото щеше да замръзне, студа щеше да го победи и да вземе своята тежка дан..Камен продължи, изморен беше, но беше жилав и млад и намираше сили да върви напред. Не беше минал много, когато недалеч зад себе си чу в вой на вълци.Да, вълци, зверовете от гората, тези които носеха със себе си смърт и опустошение, тези които означаваха гибел за самотните пътници замръкнали в гората. Вълкът, изначалният враг и противник на човека, жаден за кръв и плячка. Вълкът, за когото в дългите зимни вечери разказваха страшни истории край огнищата в малките къщици, вълкът чийто вой смразяваше сърцата на хората. Човекът и вълкът бяха вплетени в древната си битка и бяха изпълнени с омраза един към друг, но нима не се мразеха, защото толкова много си приличаха?!

Камен се обърна и видя, че го следва глутница вълци. Той им изкрещя, зверовете забавиха своя ход, но продължиха да го следват. Вълците рядко нападаха здрав и прав човек, тъй като отлично знаеха, че той лесно може да ги нарани или убие, но също така знаеха, че виелицата ще изцеди силите му и рано или късно той щеше да падне изтощен и да стане лесна плячка заострите им зъби..

Камен продължаваше да върви въпреки умората и виелицата,но с всяка измината крачка забавяше своя ход, ледения вятър успя да преодолее защита на ямурлука и измореното тяло усещаше леденото му дихание. Лицето на човека бе покрито със скреж образуван от замръзналия му дъх. Краката му тежаха като олово, главата му се въртеше о тумора и глад, но той вървеше, не искаше да стане плячка на вълците, нямаше да им се даде лесно. А зверовете, духовете на гората вървяха бодро и без умора.Зимата беше тяхната стихия, широките им лапи не затъваха в снега, дебелите им кожуси ги пазеха от вятъра, а и те умееха да чакат, търпението беше тяхната сила. Денят бе към своя край, както и силите на Камен. Мракът се спусна над гората и като че ли попари волята на Камен, която му помагаше да продължи.Още една крачка, още един разкрач, още...Със сетни сили той се добра до едно открито място, спъна се в нещо и падна.Надигна се, но не успя да стане, силите го бяха напуснали, ужасно му се спеше.Погледна около себе си, вълците го бяха наобиколили, бяха дванадесет. Дванадесет едри, сиви вълка. Не той нямаше да им се даде, щеше да се бие за живота си, за семейството си. Нямаше да умре точно на Бъдни вечер. Отново се опита да стане,но не успя, а вълците го наблюдаваха и въртяха главите си като кучета. Камен видя един дебел клон, хвана го и го запрати с последни сили към тях. Те отскочиха и избегнаха удара на дървото,а Камен падна в цял ръст и от изтощение загуби съзнание. Вълците бавно тръгнаха към него, скоро зъбите им щяха да се впият в плътта му и да наквасят гърлата си с топла кръв. Пръв го приближи едър вълк, малко по-светъл от другите, очевидно водачът на глутницата. Той щеше да е пръв и да даде знак на другите, че пиршеството може да започне, какъвто бе вълчият обичай. Зверът бе застанал точно пред лицето на Камен, близна го и..... изскимтя. Легна и се сви до главата на човека и покри лицето му с рунтавата си опашка. Дойдоха и останалите вълци,някои легнаха до Камен, други върху него... Не те не искаха да го убият, тези горски създания бяха дошли да го спасят. Хората го бяха оставили да умре, а зверовете, враговете които всеки мразеше,гонеше и убиваше, те бяха дошли да го спасят. Те го грееха с телата си, те нямаше да позволят на виелицата и студа да вземат живота му. Вълкът, детето на зимата и мрака им се противопостави, за да спаси своя враг човека... Да, приличаха си хората и вълците... Във времената,когато човек за човека беше вълк, вълкът за човека беше брат. Виелицата пееше злата си песен, снегът валеше ли валеше,но вълците се бяха скупчили около Камен и го пазеха с телата си.

Дойде сутрин,виелицата беше спряла и над заснежения свят изгря слънцето. Лъчите му огряваха снега и той блестеше ярко, по клоните на дърветата се гонеха птици, радостно чуруликаха заети с дневните си грижи.Търсеха семенца, някоя узряла шипка или скрито под кората на дърветата червейче,за да заситят глада си. На поляната вълците още лежаха на купчина около Камен и го топлеха. Студено бе и макар да печеше слънце без тях спящият човек щеше да измръзне. Те знаеха това, бе закодирано в кръвта им, тъй като хиляди години и предците им живееха и оцеляваха тук. Дотолкова бяха свикнали със студа и снега,че той вече не беше техен враг, а им помагаше да оцелеят.

В далечината се чу звук на камбана. Камен се събуди и отвори очи. Видя вълците около себе си и трепна. Те усетиха неговото движение,лениво станаха и започнаха да се протягат.Мъжът се уплаши и се чудеше какво да прави, но изведнъж се сети, че ако искаха да го изядат до сега да го бяха направили.Той разбра, че вълците са го топлили цяла нощ и са го спасили, но не можеше да проумее защо зверът, за който го бяха учили, че е смъртен враг на човека му беше помогнал... Камен се надигна и седна.Камбаната продължаваше да бие. Tой погледна в посоката от която идваше звъна и видя, че съвсем наблизо има село.Беше Коледа и камбаната канеше хората да се съберат в църквата за светлия празник. Той беше спасен, щеше да отиде в селото, да събере сили и когато времето позволяваше щеше да се прибере в къщи и да прегърне своето семейство. Ако не бяха зверовете, той щеше да загине така близо до спасението..

Вълците разбрали,че човекът е събрал сили и може да продължи започнаха бавно да се прибират в гората. Един по един изчезваха между дърветата. Последен вървеше едрият светъл вълк. Миг преди и той да изчезне в гората се обърна и погледна към Камен.В жълтите му очи, нямаше и помен от злоба,напротив, в тях се четеше доброта. Мъжът промълви:

-Благодаря ти, друже!

Вълкът премигна,обърна се и потъна в гората.



Автор Петър Бончев (Колибар)
Последна промяна от Kolibar на 24 дек 2014, 14:20, променено общо 2 пъти.


Дуйни ми льохни бел ветре, разтопи бели снегове, разлюляй гора зелена...

Потребителски аватар
marmozana
Специалист с много опит
Мнения: 1393
Регистриран: 26 юли 2011, 13:41
Район: София
Местоположение:
Has thanked: 0
Been thanked: 0

Re: Коледен разказ

Непрочетено мнение от marmozana » 24 дек 2014, 13:54

Пепи, страхотен разказ, както всяка година <heart>


"Всички знаем, че светлината се движи по-бързо от звука. Затова някои хора изглеждат блестящи, докато не заговорят" A. Aйнщайн
Торове, препарати - онлайн магазинът се премести на нов адрес -> в синьото търкалце под аватара ми
skype: yulita_petrova

Потребителски аватар
Sun4e
Любител на южните растения
Мнения: 266
Регистриран: 09 апр 2014, 11:47
Район: София
Местоположение: София/Средец
USDA zone: 7a
Has thanked: 0
Been thanked: 0

Re: Коледен разказ

Непрочетено мнение от Sun4e » 24 дек 2014, 14:07

Страхотен разказ....
Мисля че трябва да се замислиш за продължение..
<cheers>


"Само две неща са безкрайни - Вселената и човешката глупост, като за първото не съм сигурен."- Алберт Айнщайн.
sun4e@gbg.bg

Потребителски аватар
Kiril Donov
Engineer-agronomist, Master in Tropical and Subtropical Agriculture (Инженер-агроном, Магистър по Тропично и Субтропично Земеделие), founder of Nursery Palm Center - Plovdiv, Bulgaria
Мнения: 11780
Регистриран: 09 авг 2009, 12:48
Район: Асеновград (над инверсиите)
Местоположение: Assenovgrad (above inversions!)
Надморска височина (m): 395
USDA zone: 7b/8a
Абсолютна минимална t° (°C): -15.2 since 1995
Минимум последна зима (°C): -5.8 (March 1, 2018)
Любимо растение: Кокосова палма, Cocos nucifera
Любим плод: Durian - The King of all fruits
Любим климат: Екваториален (Humid Equatorial)
Has thanked: 52 times
Been thanked: 81 times

Re: Коледен разказ

Непрочетено мнение от Kiril Donov » 24 дек 2014, 14:29

Хареса ми как обрисуваш картините! <cheers2>


Durian addicted (Durian is the King of all fruits)

Потребителски аватар
Tsonny Naydenov
Ценен специалист по бананите ... и още нещо ...
Мнения: 831
Регистриран: 15 юли 2012, 00:02
Район: Североизточна България
Местоположение: Добрич
USDA zone: 7a
Абсолютна минимална t° (°C): -
Любимо растение: Банан
Любим климат: Тропичен
Has thanked: 1 time
Been thanked: 0

Re: Коледен разказ

Непрочетено мнение от Tsonny Naydenov » 24 дек 2014, 14:33

Това не е нищо. Ако той се навие да пусне най-добрите си творби, някои от вас направо ще онемеят.
Пепи, ако решиш да го правиш, пусни ги като отделни теми, за да можем да ги коментираме по отделно.


"By similar things disease is produced, and by similar things administered to the sick they are healed of their diseases." — Hippocrates

Потребителски аватар
vladi
Любител на южните растения
Мнения: 846
Регистриран: 07 юни 2014, 16:57
Район: София
Местоположение:
Любимо растение: Всички!
Has thanked: 1 time
Been thanked: 3 times

Re: Коледен разказ

Непрочетено мнение от vladi » 24 дек 2014, 14:59

Пепи, уникален си!
Благодаря! <bananas>



Потребителски аватар
Kolibar
Гларус, с градина край морето ...
Мнения: 1029
Регистриран: 04 окт 2013, 00:52
Район: Варна
Местоположение:
Надморска височина (m): 6
Has thanked: 4 times
Been thanked: 0

Re: Коледен разказ

Непрочетено мнение от Kolibar » 26 дек 2014, 00:08

Благодаря на всички за чудесните отзиви!!!! <bananas>


Дуйни ми льохни бел ветре, разтопи бели снегове, разлюляй гора зелена...

pinokio
Bonsai Master
Мнения: 173
Регистриран: 17 мар 2013, 17:08
Район:
Местоположение:
Has thanked: 0
Been thanked: 0

Re: Коледен разказ

Непрочетено мнение от pinokio » 26 дек 2014, 11:58

Приятно ме изненада!Уважи молбата на Оли и пусни другите си творби,моля!
Ето ти нещо от мен писано преди време:
Разказват в стари времена:
През девет планини,край десетта.
През девет океана,край десетти.
През девет царства,край десетто.
Живял бил.....
Така започват обикновенно приказките.
Това,което ще Ви разкажа ми се случи преди два дни.Не зная дали е приказка-това Вие ще решите.Предавам Ви го така,както беше.
На врата ми спря някакъв странник-сиво наметало/старо,но чисто/,дълги коси-побелели,в ръката му-дълъг,прав кол на който се подпираше.Усмихна се и каза:
-Добър ден!Ще ми дадете ли чаша вода?
Поканих го да влезе,донесох вода и след,като я изпи забеляза любопитния ми поглед.
-Сигурно се чудиш кой съм,какъв съм и откъде съм?Ще ти разкажа.Аз съм магьосник, този дълъг кол на който се подпирам е магическия ми жезъл.Тръгнал съм по света да търся дървото на желанията
-????/мълчах учтиво аз/
-Моят учител ми е разказвал,че учителят на неговия учител е бил някакъв много древен и много силен магьосник.Живял е бил още по времето на драконите,елфите и троловете.Разбирал се чудесно с всички.Бил толкова силен,че разбирал дори и дърветата.Толкова добре ги разбирал,че дори някои го наричали дървения човек.Направил невиждана магия-омагьосал едно дърво и го превърнал в "Дървото на желанията".Искал да помогне на хората.В началото всичко било наред.Кой идвал да измоли от дървото здраве за своите близки,кой по добра реколта.Един ден магьосника забелязал,че дървото започнало да линее.Листата му започнали да окапват,клоните да изсъхват и магьосника докоснал дървото за да разбере какво става.Разбрал веднага-един пожелал парите на приятеля си и дървото изпълнило желанието му.Друг-младата и красива жена на съседа си-дървото изпълнявало.И т.н и т.н.Ядосал се магьосника,ядът му преминал в ярост,а яростта в гняв.Замахнал с магьосническия жезъл/най мощтния жезъл в света/ и обградил дървото с крепост.Камък,дърво и желязо,огън и лед-споени с най могъщите магии на света изградили замък около дървото.Бойни кули по стените,тежки далекобойни катапулти за магии пазели дървото.Никой повече не доближил до дървото.Та,тръгнал съм да търся този замък и дървото заради хората.Те се нуждаят от надежда.Целта на всяко едно управление е да направи живота на хората по лек и по хубав,а управниците трябва да го изпълнят.Това им е работата.Но,той става все по лош и все по тежък.Да те питам:Има ли по вашия край големи и страшни крепости с големи дървета вътре в тях.Колкото и голям да е бил древния магьосник-крепостите и дървета не могат да бъдат местени.
-Има,съвсем наблизо-отговорих му аз.
-А,ти какво си?Малко дървено човече!И каква е тази крива и суха клечица на която се подпираш?Вземи си нещо по голямо и право-като моя жезъл.Благодаря за водата и сбогом.
Вие решете това приказка ли е или истина.
А,аз какво направих ли?Нищо.
Вземах замъка и дървото на желанията и ги преместих на друго място.Изображение
Изображение
Изображение

Та,ако видите в мястото,където живеете едно дървено човече да върви по улицата и да носи замък на гърба си и дърво в ръцете-не се чудете какво е това.Бързо си пожелайте нещо хубаво.Дървото ще изпълни желанието Ви.
Това написах аз през лето господне 2012 сл.р.Христа,през шестия ден от петтия месец
Магьосник pinokio.



Потребителски аватар
vladi
Любител на южните растения
Мнения: 846
Регистриран: 07 юни 2014, 16:57
Район: София
Местоположение:
Любимо растение: Всички!
Has thanked: 1 time
Been thanked: 3 times

Re: Коледен разказ

Непрочетено мнение от vladi » 26 дек 2014, 14:46

pinokio, ако един ден открия замъка с дървото на желанията, единственото желание ще бъде:
Пин, да бъде жив и здрав дълги години да ни радва и топли, както ни стопли сега!

Благодаря, Магьоснико!!! <cheers2>



Потребителски аватар
Sun4e
Любител на южните растения
Мнения: 266
Регистриран: 09 апр 2014, 11:47
Район: София
Местоположение: София/Средец
USDA zone: 7a
Has thanked: 0
Been thanked: 0

Re: Коледен разказ

Непрочетено мнение от Sun4e » 26 дек 2014, 21:48

Аз съм омагьосана ....


"Само две неща са безкрайни - Вселената и човешката глупост, като за първото не съм сигурен."- Алберт Айнщайн.
sun4e@gbg.bg

емиава
Специалист с много опит
Мнения: 769
Регистриран: 16 фев 2014, 20:09
Район: София
Местоположение: обект 1 София,кв.Киноцентър,870м.н.в. обект 2 гара Бов 430м.н. в.
Has thanked: 4 times
Been thanked: 9 times

Re: Коледен разказ

Непрочетено мнение от емиава » 27 дек 2014, 00:35

Sun4e написа:
Аз съм омагьосана ....

Амиии... и аз.
Kolibar, ще се присъединя към молбата за още. Ако не е много нахално. <cheers2>



Отговори
  • Similar Topics
    Отговори
    Преглеждания
    Последно мнение
  • New post Още един коледен разказ
    3 Отговори
    1016 Преглеждания
    Последно мнение от vladi
    23 яну 2015, 19:31

Върни се в “Другите наши хобита (Our other hobbies)”