Как се пръска с Раундъп или друг Глифозат-ен препарат

ivo_nekitov
Ветеран във форума с много опит
Мнения: 5506
Регистриран: 15 сеп 2010, 11:58
Район: София, Видин
Местоположение: Сф, Вд
Надморска височина (m): 88
USDA zone: 7a
Любимо растение: Vitis Vinifera
Любим климат: топъл
Метеостанция: http://www.stringmeteo.com/stations/bac ... achovo.htm
Has thanked: 15 times
Been thanked: 104 times

Re: Как се пръска с Раундъп или друг Глифозат-ен препарат

Непрочетено мнение от ivo_nekitov » 16 май 2019, 10:03

За ДДТ няма какво да искам да кажа: препаратът е безопасен при контролирано приложение и в момента спасява милиони животи: просто няма по-ефективен от него в посочените условия, а вредителите за над половин век така и не са изработили приспособимост към него. НЕ съм конспиратор, дори напротив :) И какви са причините, честно казано, ми дреме на "дедуия", но както е факт, че забраниха един адски ефективен и безопасен при правилно приложение препарат - Фипронила (за него в момента давате МАСА пари в разни капки за вратлетата на кучета и котки, а преди беше буквално стотинки), така е и с ДДТ.

Относно глифозата: аз имам кошери и никога не съм имал проблеми, пръскам буквално около тях -плевелите, когато пчеличките спят. Разбира се, когато по-миналото лято бях насадил малко фацелия наоколо, не ми е минавало през акъла да я пръскам...По същия начин пръскам овошките, сред които са кошерите, ДОСТАТЪЧНО време преди и след цъфтежа с контактни инсектициди, които, естествено, биха убили на място всяко насекомо. И - чудо, на пчелите им няма нищо.

Колкото до емпиричния опит, пак ще повторя: Моята опаковка беше затворена и на сянка, но изложена на зимните температурни контрасти, т е в условия, близки до външните, но херметично затворена в оригиналния съд.
На практика след 9 месеца, демекь онзи ден, вече не действаше никак или почти никак. Факт.
Пак да потретя - изводите всеки да си прави сам, аз само споделям опит и собствени разсъждения.



Потребителски аватар
plamen
Виден дегустатор на вино и водещ специалист по смокините
Мнения: 2177
Регистриран: 16 апр 2010, 09:34
Район: Храбрино
Местоположение: Храбрино 370 н.в.
USDA zone: 7b/8a
Абсолютна минимална t° (°C): -15 (2012)
Минимум последна зима (°C): - 8
Любим климат: +5/+35
Has thanked: 35 times
Been thanked: 47 times

Re: Как се пръска с Раундъп или друг Глифозат-ен препарат

Непрочетено мнение от plamen » 07 юни 2019, 08:56

Франция забрани петте неоникотиноидни пестициди, които убиват пчелите

Наскоро Франция забрани използването на всичките пет неоникотиноидни пестициди, за които се смята, че причиняват смъртта на пчелите. Решението изглежда напълно основателно предвид факта, че в световен мащаб популацията на пчелите намалява с обезпокоителни темпове.

Пчелите са основно звено в хранителната верига, а оцеляването на над 85% от растителните видове на планетата е пряко свързано с опрашващите насекоми. Всъщност всеки трети плод, който консумираме съществува заради опрашването, извършено от пчели и други насекоми. Без пчелите разнообразието от храна ще намалее с близо една трета.

Със сигурност фактори като загубата на хабитати, суша и глобалното затопляне допринасят за т.нар. синдром на празния кошер (Colony Collapse Disorder), но несъмнено главният вредител за пчелите са пестицидите.

Неоникотиноидните пестициди са препарат за унищожаване на насекоми, който съдържа никотин и влияe върху определени рецептори в невронния синапс. Те са най-вече токсични за безгръбначните животни (в това число и насекомите) и по-малко за бозайниците, птиците и други по-висши организми.

Доскоро се смяташе, че неоникотиноидите имат ниска токсичност за полезните насекоми каквито са пчелите, но нови проучвания опровергават това твърдение. В пчелния прашец са открити над 150 различни вида остатъци от химикали – един “смъртоносен коктейл от пестициди” според специалиста по апикултура към Калифорнийския университет Ерик Мусен.

Световни компании като Bayer (които притежават лидера в биотехнологиите Monsanto), Syngenta, BASF, Dow и DuPont отричат химическите им продукти да вредят на пчелните колонии, въпреки явната връзка между неоникотиноидите и синдрома на празния кошер.

Синдромът на празния кошер е феномен, който се появява, когато болшинството от пчелите-работнички в една колония изчезнат и в нея останат само пчелата-майка и няколко пчели-работнички, които да се грижат за оплодените яйца и за своята царица. Учените се опитват да обяснят причините за феномена още от 2006 г. насам, когато той е описан за първи път.

Проучванията на д-р Алекс Лу от факултета по “Екология и опазване на околната среда” към Харвардския университет целят да докажат връзката между неоникотиноидите и изчезването на пчелните колонии. В продължение на една година (2012-2013 г.) д-р Лу изследва 18 кошера с пчели, изложени на два вида неоникотиноиди – клотианидин и имидаклоприд. Резултатът? Шест от общо дванайсетте, изложени на неоникотиноиди колонии, напуснали кошерите си.

Други проучвания установяват, че макар и да не унищожава моментално пчелните колонии, натрупването на неоникотиноиди след време води до тяхната гибел. Според учените пестицидите са особено вредни за пчелата-майка като значително намалят репродуктивната й функция.

За да разберат какво точно се случва с пчелите, група канадски учени от Университета Йорк в Торонто използвали лаборатория на открито (далече от посевите с царевица) като в продължение на 12 седмици излагали пчелите на действието на пестицида клотианидин. Оказало се, че въпреки контролираните дози, насекомите започнали да страдат. Защитните им механизми били отслабени, много от пчелите-работнички започнали да се застояват в кошера и шансовете им за оцеляване намалели. Пчелите изгубили и своята царица, чиито яйца гарантират оцеляването на колонията.

Макар че ЕС забрани употребата на три (клотианидин, имидаклоприд и тиаметоксам) от общо петте неоникотиноидни пестициди, причиняващи смъртта на пчелите, Франция взе решение да забрани използването и на петте вредители както върху посевите на открито така и в парниците. В доклад на агенцията за обществено здраве на Франция ANSES се казва, че “съществуват достатъчно на брой и безвредни алтернативи на неоникотиноидите и че трябва да се работи със, а не срещу природата.”

http://knowledge.bg/index.php?n_id=13958&fbclid=IwAR2MjEcOJgqeU79Awuch1q0I4xyVdGLnm_PMZ6-InMvr812PAkZyeDRSsPw
These users thanked the author plamen for the post (total 3):
veso (07 юни 2019, 12:43) • Slavyanski (07 юни 2019, 13:32) • Kiril Donov (07 юни 2019, 17:17)
Rating: 27.27%



Потребителски аватар
Slavyanski
Любител на южните растения
Мнения: 211
Регистриран: 18 дек 2017, 01:26
Район: Централен Балкан, обл. Габрово
Местоположение: над с. Стоките
Надморска височина (m): 485
USDA zone: 6b
Абсолютна минимална t° (°C): -21°C
Минимум последна зима (°C): -16°C
Любимо растение: не мога да посоча едно, многогодишни растения
Любим плод: райска ябълка, грозде, диня...
Любим климат: нашият си
Has thanked: 35 times
Been thanked: 21 times

Re: Как се пръска с Раундъп или друг Глифозат-ен препарат

Непрочетено мнение от Slavyanski » 07 юни 2019, 13:31

Ако проблемът изчезне, значи са свършили работа французите.



Потребителски аватар
Slavyanski
Любител на южните растения
Мнения: 211
Регистриран: 18 дек 2017, 01:26
Район: Централен Балкан, обл. Габрово
Местоположение: над с. Стоките
Надморска височина (m): 485
USDA zone: 6b
Абсолютна минимална t° (°C): -21°C
Минимум последна зима (°C): -16°C
Любимо растение: не мога да посоча едно, многогодишни растения
Любим плод: райска ябълка, грозде, диня...
Любим климат: нашият си
Has thanked: 35 times
Been thanked: 21 times

Re: Как се пръска с Раундъп или друг Глифозат-ен препарат

Непрочетено мнение от Slavyanski » 11 юни 2019, 10:44

https://www.bloomberg.com/opinion/articles/2019-06-04/roundup-cancer-risk-is-only-one-danger-to-humans-animals

Roundup’s Risks Could Go Well Beyond Cancer
Evidence of the cheap herbicide’s danger to biological functions and the environment continues to mount.
Why are U.S. regulators not listening?


By Mark Buchanan
4 June 2019, 18:30 EEST Corrected 5 June 2019, 22:36 EEST

Chemicals giant Bayer AG is reeling after a jury awarded $2 billion in damages to people who say they contracted cancer after years of using Roundup, a popular weed killer manufactured by Bayer subsidiary Monsanto Co. Bayer probably won't pay out the full $2 billion. But more than 10,000 further cases are pending, worrying Bayer investors as well as farmers who rely on the product as a cheap, effective herbicide.

Cancer may only be part of the story. Studies over the past decade suggest that glyphosate — the active ingredient in Roundup — pollutes water sources, hangs around in soil far longer than previously suspected, and routinely taints human food supplies. In both the U.S. and Europe, the supposedly safe limits for human ingestion are based on long-outdated science. Research also points to serious adverse consequences for the environment, and there are indications glyphosate can cause disease in mammals even several generations removed from the initial exposure.

Glyphosate isn't as safe as its manufacturers would like us to believe, and steep reduction in its use is probably long overdue.

Monsanto patented glyphosate in the early 1970s, and it rapidly became the global go-to chemical for weed control as the commercial product Roundup. Executives at Monsanto encouraged the spread of Roundup by engineering genetically modified seeds for corn and other crops that can tolerate glyphosate.

Glyphosate manufacturers — which now include many companies around the world; Monsanto's patent expired in 2000 — have long argued that glyphosate is completely safe for humans, animals and indeed all non-plant life. It works by inhibiting a biochemical pathway that plants need to grow, and animals don't share that pathway, which is superficially reassuring. But it only means that glyphosate shouldn't starve animals to death, as it does plants. Chemicals can exert effects on organisms in myriad ways.

Interpreting the evidence for cancer isn't easy, because different panels have come to contrasting conclusions by using different procedures. In 2015, the International Agency for Research on Cancer, part of the World Health Organization, concluded that glyphosate is likely carcinogenic. But both the U.S. Environmental Protection Agency and the European Food Safety Authority have declined to do the same. Both the EPA and the EFSA relied on information provided by researchers linked to the industry and considered studies provided by the industry that were not peer-reviewed or made public. The IARC relied solely on publicly available peer-reviewed research.

An international team of biologists reviewed the IARC and EFSA studies, concluding that the latter were significantly flawed and departed from standard hazard-assessment practices.

There are plenty of other reasons to be concerned about glyphosate. An independent group of biologists in 2016 tried to clarify what we really know about the chemical. Their paper makes for grim reading. It noted that studies in the previous decade found significant traces of glyphosate-based herbicides in drinking water and groundwater, probably routinely exposing millions of people across the planet to the chemical. Toxicity studies in rodents have found that glyphosate can damage the liver and kidneys, even for doses in the range generally considered safe for humans. Young pigs fed soybeans contaminated with glyphosate herbicide residues have exhibited congenital malformations, not unlike birth defects observed for people living in and near farming regions with intensive glyphosate use.

The study points to many other troubling findings, from the disruptive impact of glyphosate on hormone signaling in mammals to how the chemical binds to metals such as zinc, cobalt and manganese, reducing the supplies of these crucial micronutrients for people, crops and other plants, and wildlife. Most of these effects would probably not be detected by the traditional toxicology test guidelines currently favored by pesticide regulators.

In April, a different study found another worrying effect: Glyphosate might disrupt biological functions for generations. One of the hottest topics in biology in recent years has been epigenetics — the study of how offspring inherit not only the genes of their parents, but also certain patterns of chemical activity written onto those genes by other signaling molecules. This offers a means by which environmental factors that affect an organism during its life can be passed down to its offspring. In experiments with rats fed glyphosate, Michael Skinner of Washington State University and colleagues found that malign effects of treatment did not show up in the organism eating glyphosate, or even in its offspring, but in the next two generations of offspring. These rats, without ever being exposed to glyphosate, nevertheless showed a prominent tendency toward prostate disease, obesity, kidney disease, ovarian disease and birth abnormalities.

Glyphosate is clearly not a benign herbicide warranting no concern, its link to cancer aside. It may be causing many other serious disruptions to human biology, and to organisms and plants in the environment, currently invisible to today's outdated regulatory systems. It's about time our regulators updated their science.

This column does not necessarily reflect the opinion of the editorial board or Bloomberg LP and its owners.
These users thanked the author Slavyanski for the post:
Tsonny Naydenov (16 юни 2019, 03:10)
Rating: 9.09%



Потребителски аватар
Kiril Donov
Engineer-agronomist, Master in Tropical and Subtropical Agriculture (Инженер-агроном, Магистър по Тропично и Субтропично Земеделие), founder of Nursery Palm Center - Plovdiv, Bulgaria
Мнения: 12476
Регистриран: 09 авг 2009, 12:48
Район: Асеновград (над инверсиите)
Местоположение: Assenovgrad (above inversions!)
Надморска височина (m): 395
USDA zone: 8b
Абсолютна минимална t° (°C): -15.2 since 1995
Минимум последна зима (°C): -8.2 (Jan 8, 2019)
Любимо растение: Кокосова палма, Cocos nucifera
Любим плод: Durian - The King of all fruits
Любим климат: Екваториален (Humid Equatorial)
Метеостанция: https://www.stringmeteo.com/stations/pa ... index.html
Has thanked: 117 times
Been thanked: 305 times

Ето и един превод от Гугъл набързо:

Непрочетено мнение от Kiril Donov » 11 юни 2019, 16:45

Рисковете от Раундъп могат да излязат много повече от рака
Доказателствата за опасността от евтини хербициди за биологичните функции и околната среда продължават да нарастват.
Защо регулаторите в САЩ не чуват?


От Марк Бюканън
4 Юни 2019, 18:30 EEST Поправено 5 Юни 2019, 22:36 EEST


Химическият гигант "Байер АГ" се разклаща след като жури присъди 2 милиарда долара щети на хора, които твърдят, че са се заразили с рак след години на използване на Roundup, популярен убиец на плевели, произведен от дъщерното дружество на Bayer Monsanto Co. Bayer. Но повече от 10 000 нови случая са в процес на разглеждане, което тревожи инвеститорите на Байер, както и фермерите, които разчитат на продукта като евтин, ефективен хербицид.

Ракът може да бъде само част от историята. Проучвания през последното десетилетие показват, че глифозатът - активната съставка в Roundup - замърсява източниците на вода, виси в почвата далеч по-дълго от предполагаемото, и рутинно поразява хранителните запаси на човека. Както в САЩ, така и в Европа, предполагаемите безопасни граници за човешко поглъщане се основават на отдавна остаряла наука. Изследванията също така сочат сериозни неблагоприятни последици за околната среда и има индикации, че глифозат може да причини заболяване при бозайници дори няколко поколения, отстранени от първоначалната експозиция.

Глифозатът не е толкова безопасен, колкото биха искали производителите ни да вярваме, а рязкото му намаляване вероятно е отдавна отложено.

Monsanto е патентовал глифозат в началото на 70-те години и бързо е станал глобален химик за контрол на плевелите като търговски продукт Roundup. Ръководителите на Monsanto насърчават разпространението на Roundup, като инженерно генетично модифицирани семена за царевица и други култури, които могат да понасят глифозат.

Производители на глифозат - които сега включват много компании по света; Патентът на Монсанто е изтекъл през 2000 г. - отдавна твърдят, че глифозатът е напълно безопасен за хората, животните и всъщност всички животински видове. Тя действа, като възпрепятства биохимичния път, в който растенията трябва да растат, а животните не споделят този път, който е повърхностно успокояващ. Но това означава само, че глифозатът не трябва да гладува животните до смърт, както го правят растенията. Химикалите могат да окажат влияние върху организмите по безброй начини.

Тълкуването на доказателствата за рак не е лесно, тъй като различните панели са стигнали до противоположни заключения, като използват различни процедури. През 2015 г. Международната агенция за изследване на рака, част от Световната здравна организация, заключи, че глифозатът е вероятно канцерогенен. Но и Американската агенция за опазване на околната среда и Европейският орган за безопасност на храните отказаха да направят същото. И СИП, и ЕОБХ разчитат на информация, предоставена от изследователи, свързани с индустрията, и разглеждат проучвания, предоставени от промишлеността, които не са били рецензирани или публично оповестени. IARC разчита единствено на публично достъпни рецензирани изследвания.

Международен екип от биолози прегледа изследванията на IARC и EFSA, като заключи, че последните са значително погрешни и се отклоняват от стандартните практики за оценка на опасностите.

Има много други причини да се притеснявате за глифозат. Независима група биолози през 2016 г. се опитаха да изяснят какво наистина знаем за химикала. Техните хартии са за мрачно четене. Той отбеляза, че проучванията от предишното десетилетие са открили значителни следи от хербициди на основата на глифозат в питейната вода и подземните води, вероятно рутинно излагащи на химикалите милиони хора по цялата планета. Проучванията за токсичност при гризачи са установили, че глифозатът може да увреди черния дроб и бъбреците, дори и за дози в общия случай, считан за безопасен за хората. Младите прасета, хранени със соя, заразени с остатъци от глифозатни хербициди, проявяват вродени малформации, а не за разлика от вродените дефекти, наблюдавани за хора, живеещи в и близо до земеделските райони с интензивна употреба на глифозат.

Проучването сочи много други обезпокоителни констатации, от разрушителното въздействие на глифозат върху хормоналното сигнализиране при бозайници до как химикалът се свързва с метали като цинк, кобалт и манган, намалявайки доставките на тези важни микроелементи за хората, културите и други растения, и дивата природа. Повечето от тези ефекти вероятно няма да бъдат открити от традиционните указания за токсикологични тестове, понастоящем предпочитани от регулаторите на пестициди.

През април друго проучване установи друг тревожен ефект: Глифозатът може да разруши биологичните функции от поколения наред. Една от най-горещите теми в биологията през последните години е епигенетика - изучаването на наследството, което наследява не само гените на родителите си, но и някои модели на химическа активност, написани върху тези гени от други сигнални молекули. Това предлага средство, чрез което екологичните фактори, които засягат организма по време на неговия живот, могат да бъдат предадени на неговото поколение. В експерименти с плъхове, хранени с глифозат, Майкъл Скинър от Вашингтонския държавен университет и колеги открили, че злокачествените ефекти от лечението не се проявяват в организма, който се храни с глифозат или дори в неговото потомство, но в следващите две поколения потомство. Тези плъхове, без изобщо да са били изложени на глифозат, въпреки това показват забележима тенденция към заболявания на простатата, затлъстяване, бъбречни заболявания, заболявания на яйчниците и аномалии при раждане.

Глифозатът очевидно не е доброкачествен хербицид, който не изисква никаква загриженост, а неговата връзка с рака. То може да е причина за много други сериозни смущения в човешката биология, както и за организмите и растенията в околната среда, които понастоящем са невидими за остарелите регулаторни системи. Време е нашите регулатори да актуализират науката си.

Тази колона не отразява задължително мнението на редакционния съвет или на Bloomberg LP и неговите собственици.
These users thanked the author Kiril Donov for the post (total 3):
Slavyanski (11 юни 2019, 19:16) • veso (11 юни 2019, 21:03) • Tsonny Naydenov (16 юни 2019, 03:10)
Rating: 27.27%


Durian addicted (Durian is the King of all fruits)

Потребителски аватар
zack
Южняк-родолюбец, маниак на тема маслини
Мнения: 2531
Регистриран: 08 сеп 2010, 12:45
Район: Ивайловград/София
Местоположение: Ивайловград 168м н.в. и Свирачи 262м н.в
Надморска височина (m): 260
USDA zone: 8a/8b
Абсолютна минимална t° (°C): -19 since 1926
Минимум последна зима (°C): -7.4 на 06.01.2019
Любимо растение: Маслина
Любим плод: Маслина :P
Любим климат: Колкото по-топло, толкова по-добре!
Метеостанция: http://ivailovgrad.com/meteo/
Has thanked: 93 times
Been thanked: 133 times

Re: Как се пръска с Раундъп или друг Глифозат-ен препарат

Непрочетено мнение от zack » 11 юни 2019, 17:29

Няма как, при условие, че тая гнус спира синтеза на жизненоважни за растенията съединения, да е безвредно!
А последните години се пръска масово и какво ли не, та няма как да не се отразява. Щом се открива в урината
на по-голямата част от хората, значи го има в почти всичко. Открива се в по-големи от допустимите норми.
А и не е само той и те нещата се наслагват. <head in the wall>


Поздрав най-сърдечен! Твой приятел вечен, Весел Патиланчо!

Потребителски аватар
Slavyanski
Любител на южните растения
Мнения: 211
Регистриран: 18 дек 2017, 01:26
Район: Централен Балкан, обл. Габрово
Местоположение: над с. Стоките
Надморска височина (m): 485
USDA zone: 6b
Абсолютна минимална t° (°C): -21°C
Минимум последна зима (°C): -16°C
Любимо растение: не мога да посоча едно, многогодишни растения
Любим плод: райска ябълка, грозде, диня...
Любим климат: нашият си
Has thanked: 35 times
Been thanked: 21 times

Re: Как се пръска с Раундъп или друг Глифозат-ен препарат

Непрочетено мнение от Slavyanski » 11 юни 2019, 19:11

zack написа:
11 юни 2019, 17:29
Няма как, при условие, че тая гнус спира синтеза на жизненоважни за растенията съединения, да е безвредно!
А последните години се пръска масово и какво ли не, та няма как да не се отразява. Щом се открива в урината
на по-голямата част от хората, значи го има в почти всичко. Открива се в по-големи от допустимите норми.
А и не е само той и те нещата се наслагват. <head in the wall>
Мен най-много ме притеснява, че масово пръскат пшеницата преди жетва, а сигурно и други култури. И това нещо отива в хляба и се натрупва. Един приятел е гледал документален филм на американци, които са изследвали остатъците в организма и твърдят, че причинява ставни проблеми. Интересно е, че в последните години доста по-голям брой от обичайния пилета при мене (хранени основно с пшеница) стават кекави в краката (според мен ставни проблеми). Използва се твърде много, дори там където човек не очаква. Кой ще ти очаква да пръскат житото с това? Значи го считат за безвредно или въобще не ги интересува, а гледат лесния начин, пък друг евентуално да плаща цената по-натам.

Хайде, зеленчуци по-можем да си отгледаме, и плодове, но с пшеницата и другите зърнени култури работата е сложна. И малко са им следите от всички хербициди и пестициди, ами натискат за ГМО-то още повече.



perperikon
Страстен новатор в отглеждането на южни растения
Мнения: 1319
Регистриран: 20 май 2016, 13:10
Район: с.Дълбоки общ.Стара Загора
Местоположение: Ст.Загора & с.Дълбоки
Надморска височина (m): 275
USDA zone: 8a
Абсолютна минимална t° (°C): -24(?)
Минимум последна зима (°C): —10°С
Любимо растение: Маслина, Палми
Любим плод: Тези,които си отгледам
Любим климат: Средиземноморски
Метеостанция: TFA
Has thanked: 71 times
Been thanked: 90 times

Re: Как се пръска с Раундъп или друг Глифозат-ен препарат

Непрочетено мнение от perperikon » 11 юни 2019, 22:03

Хайде стига сте се зомбирали срещу глифозата, а се молете да не го забраняват. Няма как да не се използват хербициди, защото ще настъпи световен глад. С каквито и други хербициди да се замести глифозата, те пак ще са отрови. Вероятно ще са и по-токсични в дългосрочен план, но ще го разберем пак след 30-40 години.
Истината е, че и фунгициди, и особено пестицидите са много по-опасни химични вещества за здравето на човека, и то в краткосрочен план, но никой не говори за тях! Някои са си почти бойни отровни вещества(ФОС), милиграми от които могат да те убият за часове. Глифозат не може да те убие и с чаши да го пиеш!!! Защо глифозата е нарочен за най-лошия така и не схващам. Само него плюят и почти никой друг. Съмнително! Защо??? За да има жертва и да спасят другите препарати!
Защото обичаме ябълки - пръскат се поне 15 пъти с други различни препарати. Круши, сливи, череши, грозде, зеленчуци, зърнени култури - също. Бихте ли спрели да ядете всичко това? Екологично чиста продукция има само за 1-2 % от богатите, които могат да си позволят високата себестойност. Другите да мрат ли?
Повечето от нас не знаем истинския смисъл на думата "глад". Питайте някой старец над 80 да Ви я обясни, особено от планинските и полупланински райони. Питайте го какво и колко е ял преди да дойде химическата революция в земеделието. Аз съм питал - ядене 2 пъти на ден(постни чорбалъци), месо - 3-4 пъти в годината!? Разгледайте снимки от 50-те години - всички са кльощави като манекени, не заради липсата на апетит.
Може би пък забраната на химикалите в земеделието е единственият ни шанс да отслабнем. Де късмет де! <smile134>
Лошото е, че нашата елегантност ще е придружена от гладната смърт на поне 1 милиард души по света, които и сега не се хранят достатъчно. <dying>



Потребителски аватар
h2o Тишо
Engineer-agronomist, Master in Agriculture | Инженер-агроном, Магистър по Земеделие
Мнения: 643
Регистриран: 02 фев 2012, 21:48
Район: гр.Добрич
Местоположение: Рогачево 43*22`33" 28*01`20'' 110м нв общ.Балчик
Надморска височина (m): 110
USDA zone: 7b
Абсолютна минимална t° (°C): -18*С 2010г.
Минимум последна зима (°C): -12/-12.5 (01.03.2018)
Любимо растение: вашингтония филифера
Has thanked: 1 time
Been thanked: 35 times

Re: Как се пръска с Раундъп или друг Глифозат-ен препарат

Непрочетено мнение от h2o Тишо » 12 юни 2019, 23:46

Другите пестициди са даже по-отровни.
Не забравяйте ,че дозата прави отровата .А при бавните отрови е въпрос на натрупване.
Като солим салата е вкусно и без сол организма не може ,но ако изядеш една шепа сол на веднъж може и да мреш. И да се сетим за приказката "Кое е най-сладко на света" , солта )))


"Винаги имай в библиотеката си нова книга, в избата — пълно буре, в градината — свежо цвете."
Епикур

ivo_nekitov
Ветеран във форума с много опит
Мнения: 5506
Регистриран: 15 сеп 2010, 11:58
Район: София, Видин
Местоположение: Сф, Вд
Надморска височина (m): 88
USDA zone: 7a
Любимо растение: Vitis Vinifera
Любим климат: топъл
Метеостанция: http://www.stringmeteo.com/stations/bac ... achovo.htm
Has thanked: 15 times
Been thanked: 104 times

Re: Как се пръска с Раундъп или друг Глифозат-ен препарат

Непрочетено мнение от ivo_nekitov » 13 юни 2019, 10:49

+ за Тищо и Перперикон.
Смешна история) Ставни проблеми. Моите пилета па нямат никакви ставни проблеми, освен, ако не са Джърси Джайънт или особено Кохини :) Последните нямат ставни проблеми, само ако се тъпчат и запойват редовно със Селед :))
Абе хора, не се прехласвайте по евтита зелена пропаганда. Знаете ли, че в урината на всеки жител на земята има от няколко десетки до няколко десетки хиляди молекули, които на някой етап са били част от същата на Адолф Хитлер? :))
Изпикал я е, изпарила се е, рециклирала се е през водния кръговрат и се е разпространила в цялата биосфера <he-he> <wine>

Ако има глифозат, той е в някакви буквално хомеопатични количества - едно. Две - тая работа с "доказателствата" я знаем. Повтарям: ДДТ е доказано безвреден за гръбначни в количествата на кг телесно тегло, убийствен за насекоми. Доказан факт.
Ако имаше директен и очеваден линк между глифозата и изброените от зелените талибани (това определение НЕ СЕ отнася за нашите съфорумци, а за авторите на англоезичния текст!) в текста горе заболявания, просто нямаше да дискутираме това в момента.
Този спор е АБСОЛЮТНО безсмислен.
Лесно податливите на зелена пропаганда ще вярват (ау ужасужасужасужас!!!!), а критично мислещите ще искат ясни доказателства, но...няма да ги получават.

Предлагам на вярващите да размислят върху следното: Ако се използват няколко литра глифозат, за да се държи без растителност даден околоблатен район, ПЪЛЕН с комари, носители на Нилска треска, Чикунгуня, малария, ДЕНГА (вЕрвайте ми, "ставните проблеми" след някои от тия болести остават без уговорка за цял живот! Хех!! Ставни проблеми! С-М-Е-Х!) и още 2-3 супер яки заразни болести, какъв ще е общият потенциален полезен/вреден ефект? За мен въпросът е направо риторичен <happy dance>
Разбира се, неколкократно пръскане с ДДТ ще свърши ОЩЕ по-добра работа (и върши в Африка, спасявайки МИЛИОНИ животи), ама нали ДДТ е още по-голям ужасужасужасужасужас!!!!!



Отговори

Върни се в “Хербициди и борба с плевелите (Herbicides and weeds)”