Облепихата представлява храст или ниско дърво с височина от 1,5 до 5м. Клоните често са дъговидно извити, като летораслите са сребристи, а клонките ръждивокафяви, обикновено покрити с тръни. Листата са прости, линейноланцетни, с дължина 2-8 см и широчина 0,2-0,8 см. От горната си страна са сиво-зелени или само зелени, а от долната сребристо-зелени. Облепиховите растения имат специфичен начин на разклоняване. Отначало то е моноподиално, впоследствие, на 4-тата или 5-тата година от живота на семеначето и на 3-тата-4-тата година на вегетативно размножено растение, летораслите завършват не с пъпка, а с шипче, при което меристемната тъкан на върха отмира. След това започва симподиален начин на разклоняване, т.е. осевият летораст или водачът се загубва, като растежът се възстановява едновременно от 5-7 пъпки, като в резултат има 5-7 летораста в своеобразна "китка". Важно за отбелязване, че преходът от моноподиално в симподиално разклоняване означава е свързано и с встъпване в плододаване. Появата на тази "китка" показва, че растението физиологично е подготвено да образува цветове и пъпки, след нормално опрашване и оплождане, разбира се. Пъпките, образувани предишното лято върху летораслите на "китката" са смесени, като върху тях на следващата година се образува късо леторастче и цветове, респективно плодове. Така плодовете обхващат гъсто двегодишната клонка, сякаш са облепени по нея. От там идва и самото име на растението.
Не всички пъпки дават леторасти с еднакви качества. Пет или седем пъпки, разположени във върховата зона на миналогодишният прираст, дават силни леторасти с вегетативен характер. Тяхната основана функция е поддържането на ежегодното вегетативно възстановяване на растението. Останалите пъпки, разположени в средната и долната част на миналогодишния прираст, образуват къси леторасти. Тяхната функция е да увеличават асимилиращата повърхност и да хранят намиращите се в основата им плодове. Те съдействат и за увеличаване на продуктивността и се наричат обогатяващи леторасти. Характерно за тях е, че те задължително изсъхват до края на вегетацията. Част от тях функционират до узряването на плодовете, а друга (най-слабите) отмират още до средата на лятото. В основата на изсъхналите леторасли се образуват спящи пъпки, които се активират само при евентуално нарушаване корелацията на растението. Така в резултат на ежегодното отмиране на леторасти, облепихите имат доста оголени и обезлистени части по периферията на короната.
При храстовидно отглеждане на облепиха, основните стъблени оси живеят 8-12, по-рядко 15-20 години и отмират. На тяхно място се появяват дъщерни стъбла от издънков характер, които водят началото си от адвентивни пъпки на хоризонталните корени. Тази тенденция силно се проявява ако през някоя от годините надземната част на майчиното растение по някаква причина е повредена ( например от животни). Образуването на издънки е масово по характер и чрез тях насажденията се обновяват и разпространяват естествено. В опитната станция на ИПЖЗ - Троян от едно растение в радиус 5,5м са установени 74 издънки, а при друго в радиус от 3 м. - 47. Тези качества на облепихата намират приложение в укрепването на брегове, рекултивация на терени, ограничаване на ерозията и за укрепване на пясъци. Според разни изследвания така животът на облепиховата туфа е около 60-70 години.
Освен с особения строеж на клоните си, облепихата впечатлява и с кореновата си система. Веднага след поникването се оформя централен вретовиден корен, който през първата година от живота на семеначето доминира, като достига 30-40 см. Независимо, че се появяват и странични корени, до края на вегетацията, вертикалният характер на кореновата система се запазва. на втората година централният корен преустановява растежа си, за сметка на страничните. Тогава започва интензивно нарастване в хоризонтална посока. Основната маса корени са разположени на дълбочина 50-60 см и само единични корени достигат до 100см. Облепиховите растения имат радиално разположени, слабо разклонени, подобни на шнур, месести корени, които се отличават със слаба механична тъкан и с подчертана крехкост и чупливост. При определени условия дължината на хоризонталните корени може да достигне 10-12 м. Облепихата няма обрастващи, мрежовидни корени. Важна биологична особеност (присъща на цялото семейство Лохови) е фиксирането и усвояването на атмосферния молекулярен азот. Това се осъществява с помощта на образуващите се по страничните корени грудки. Те са кремави или бели кораловидни израстъци или надебелявания с различна големина. При възрастни растения те могат да достигнат размера на орех.
Облепихата е разделнополово и двудомно растение. Разпознаването на мъжките от женските растения е невъзможно до тяхното встъпване в плододаване (обикновено към 5-6-годишна възраст. При плододаващите растения мъжките имат 2-3 пъти по-едри пъпки, с по няколко (5-8 до 10) месести покривни люспи, подобни на малки шишарчици, а при женските пъпките са по-дребни,като имат само по две покривни люспи и са по-прилепнали към летораста. Мъжките тичинкови цветове са дребни, зелено-кафяви, събрани в скъсен клас. Образуват 4 свободни тичинки, които изглеждат почти седящи върху закръгленоелипсовидния околоцветник. Женските, пестични, цветове подобно на мъжките също нямат венчелистчета. Те са чашкоподобни, с яйцевидно-продълговат околоцветник, с жълто-зелен цвят. Плодникът е един, с късо стълбче и едностранно удължено рилце, с жълтеникава окраска. Дължината му е по-голяма от височината на околоцветника, благодарение на което с разцъфтяването се издига над него. Неопрашеното рилце расте в продължение на 3-4 дни, като придобива форма на лентовидна спирала с дължина 7-10 мм. И при двата вида цветове липсват нектарници, поради което насекомите не ги посещават и опрашването се извършва от вятъра. Мъжките растения образуват огромно количество лек прашец, който е без аромат. Когато на рилцето попадне прашец, то спира да расте, докато неопрашеното продължава. Мъжките бутони се появяват 7-10 дни преди цъфтежа, който настъпва при температура на въздуха 6-10 градуса и продължава 6-12 дни. Женските цветове не се отварят преди да е настъпило топло и слънчево време. И двата вида цветове се появяват едновременно с разлистването. Според наблюдения първоначалният растеж на листата на женските растения е по-интензивен от този на мъжките. Смята се, че удължените листни пластинки направляват движението на въздуха, така че прашецът на попадне върху рилцето и да го опраши.
След опрашването и оплождането семепъпката се превръща в семе, а завръзът в плод. От цъфтежа до узряването на плодовете изминават 90-100 дни. Полезният завръз при оптимални условия е от 80 до 90% от общият брой на женските цветове. Това е показател за високата продуктивност на вида. Плодовете са дребни, със заоблена, яйцевидноелипсовидна, цилиндрична или овална форма. Плодовата кожица е златисто-жълта, оранжева, червеникава или златисто-жълта. Характерна е много късата плодна дръжка, здраво свързана и с плодовете, и с клонките. Най-ранните сортове със сибирски произход узряват в края на юли - началото на август, плодовете със средноевропейски произход през септември, а кавказките сортове са най-късни - през октомври. Беритбата е сравнително трудна поради късите дръжки, наличието на бодли, и защото плодовата кожица е много тънка и при натиск лесно изтичат соковете. Средното тегло на плодовете варира от 0,5 до 0,9г. Вкусът е специфичен и наподобява ананас. Плодовете не окапват и в по-северните страни се прибират през зимата, когато са замръзнали. При тази практика съществува опасност да бъдат изядени от птици. От едно добре развито растение могат да се наберат до 8 кг., а понякога и по 12-15 кг., в зависимост от сорта.
Облепихата е силно студоустойчиво растение, като издържа до -45 градуса. Тя е подчертано светлолюбива култура. Не понася засенчване. По отношение на влагата растението има двойнствена екологична природа. Кореновата система е плитка, слабо разклонена, способна на издържа дори значително преовлажняване на почвата от течащи води, Не понася обаче застоялите води и заблатени почви. Листата са сравнително дребни, с дебела кутикула, гъсто овласени, което е предпоставка за по-икономичен разход на влага. Облепихата обаче не е сухоустойчиво растение и понася само временно засушаване. Най-добре вирее на алувиални почви, но добре се развива и на глинести при наклонен терен. Расте най-добре на почви с неутрална почвена реакция (pH 6,5-7,0). Задоволява се и с почви с pH 5,6 - 6,0, но при pH под 5 и особено под 4,5 придобива угнетен вид като резултат на сериозно нарушено минерално хранене. Облепихата понася и почви с известно засоляване, особено при условията на песъчливи крайбрежни почви край моретата.
Размножаването става чрез семена (но непрактично поради загуба на качества), чрез присаждане, вкореняване на зелени и зрели резници. Успешно е и размножаването чрез коренови издънки. Болестите от които страда са:
Брашнеста мана - гъбична болест, която напада листата, летораслите и плодовете. В началото на лятото по долната страна на листата се развива брашнест налеп във вид на неправилни петна, разположени по дължина на жилките. По-късно тъмнокафявите петна придобиват черна, блестяща окраска, подобна на пръски от туш. Плодовете се напетняват, набръчкват и окапват, нападнатите растения имат силно угнетен вид, през следващата година лошо плододават, а после и изсъхват.
Монилия - напада плодовете, които към периода на съзряване в началото се обезцветяват на петна, а после изцяло стават белезникави, При бране се оронват и са негодни за консумация.
Борбата с Брашнестата мана и Монилията е трикратно пръскане с 1% бордолезов разтвор, като последното пръскане се извършва около 20 дни преди беритбата.
Вертицилийно увяхване - наблюдава се пълно изсъхване на отделни издънки. В началото листата губят ярката си окраска, пожълтяват и окапват. За няколко дни може цялото растение да загуби листата си, освен китка млади листа по върховете на прирастите, плодовете предивременно да се обагрят и да придобият съсухрен вид. По кората се появяват оранжеви или розово-червеникави подутини с излизащи от тях цепнатини. Причинителят напада растението през рани по корените, стъблата и клоните. Последствията са фатални и заболелите растения се изкореняват. В начален стадий може да се спаси с изрязване на болните клони. Причинителят, патогенната гъба вертицилиум се развива по-чест в градини, където с облепихата се отглеждат ягоди, картофи и домати.
Облепихата е поливитаминно растение. В плодовете й има голям набор от витамини - C, A, групата B (B1, B2, B6), E, K. Съдържанието на витамин C варира от 80-100 до 400-500, а при някои сортове и до 800мг%. Плодовете също така са много богати на каротин (провитамин А), както и каротиноиди. Съдържанието на витамин Е се движи от 7до 18 мг%, а на витамин К от 0,8 до 1,5мг%. Плодовете съдържат и кумарини и оксокумарини, които възпрепятстват образуването на съсиреци (тромби) в кръвоносните съдове. Има и алкалоида серотонин, линолова, олеанова, линоленова и урсолова киселина. Облепиховите плодове имат и богат минерален състав - калий, калций, магнезий, желязо, цинк, йод, манган, мед, хром, селен, никел, титан и бор, както и осем вида аминокиселини. Захарите са в неголеми колочества, главно глюкоза и фруктоза. Органичните киселини са представени от ябълчена, винена, хинова, янтарна, кафеена, лимонена, хлорогенова и др. От плодовете се прави прочутото облепихово масло, което намира приложение при зарастването на рани от измръзване, залежаване, изгаряне и облъчване. Смята се за добро средства за лечение на гастрит, язви на стомаха и дванадесетопръстника, неутрализиране на причинителите на дизентерия, тиф, стафилококи и стрептококи, и др.
Използвана литература:
Лечебни плодови растения, Пенка Мондешка, София, 2005;
Дребноплодни овощни видове, колектив с ред.Райна Бойчева, София, 1999;
снимки - интернет.
ликьорче де....Често се срещаше по крайбрежието.Така,че правилно си се ориентирал...там знаят за какво става въпрос.
Явно мъжките растения, които взех, са свършили работа. На различните растения са различни плодчетата, някои са зелени, други жълти, има и оранжеви. Дали се дължи на това, че са различни сортове или на индивидуалните особености на индивидите, не е ясно, това ще се разбере по-натам. На пръв поглед най-развитата облепиха, която минава 3,5 метра, е с оранжевите плодчета, а най-дребната със зелените. Иначе по форма изглеждат еднакви, което навежда на мисълта, че са един сорт. Остава да се види и периода на узряване.
Посадени на пролет мъжка и женска Облепиха се развиват добре,даже женската върза и много плодове,но не останах много очарован от вкусът им,порядъчно киселки.за мен не е важен вкусът а лечебните качества.Според информацията уникално полезно растение.На гости ми бяха двама мой приятели /уникални екзотици/,и единият веднага установи че неговите облепихи са съвсем други с много по големи плодове ,много по вкусни и с много по широки листа/някакъв руски сорт/,видяха ми и реда с годжи бери/там имам 3 сорта годжи/и той установи по листа и по рожба че неговите са много по различни.,с много по широки листа и с много по едри плодове.Така че след визитата им на моята градина,веднага бях удостоен с една облепиха коренно различна от моята/ще приложа снимка/ и две годжита с огромни листа и много едри плодове.Аз пък им подарих по един банан Кавендиш палмър и така всяка среща е с положителни ефекти,пускам снимката на новата ми облепиха ,а годжитата ми станаха вече 4 вида.
