
Сабал Минор по принцип е много студоустойчив. При условията на Пловдив и Асеновград, имам вече около 15-18 години опит. Конкретно с вариетета Луизиана, опитът ми е от 1999 г., т.е. вече 15 години. Обикновеният Сабал Минор отглеждам от около 18 години.
Все едно какво сте чели в интернет от Америка, но истината е, че Сабал Минор губи надземната си част при температури под -20 градуса. На -15 все още няма сериозни повреди по листата. Вариететът Луизиана има подобна студоустойчивост, но засега не мога да кажа, че е по-голяма, по-скоро е малко по-малка.
Sabal minor сме го пробвали до -25 градуса в ботаническата градина в разсадника. Без абсолютно никаква защита, обезлиства се, но се възстановява напълно за около 2-3 години. Предполагам, че при нашите условия би могъл да понесе до около -28 градуса, в зависимост от вида на замръза и количеството сняг. В северна България и високите полета бих определил студоустойчивостта му до около -21 - 24 градуса. С Луизиана нещата са подобни, но вероятно студоустойчивостта му е с около 2-3 градуса по-малка.
Ето моето най-голямо растение Сабал Луизиана, Sabal minor var. Louisiana. Засадено е от семе през 1999 г. Досега не е цъфтяло. Височината му е към 1,6 метра.



Странната светлина на симките е защото снимах привечер с телефона, а един прожектор ме усети и реши, че е вече тъмно и се включи, точно над палмата.