Yuzu вече е готово и днес не се стърпях и реших, да видя какво има в плодовете на Хана-та. Едва започват да сменят цвета, т.е имат още поне месец до пълната зрелост.
Още от лятото забелязвам, че кората на плодовете има много приятен аромат, подобен на клементина. Вътре Курафората е сочна, като се бели много лесно. Има едри семки, но не са чак толкова много и не пречат при яденето.
Вкусът... ще е силно преувеличено, ако я сравняваме с клементина. Силно кисела е. Но пък вкусът си заслужава напълно! С голямо удоволствие изядох този сочен и кисел плод, а иначе не обичам кисело. Силно се усеща една подчертана нотка на бергамот, която прави яденето истинско удоволствие. Не знам дали ще натрупа още захари в следващите месец-два, но аз и в този вид бих я хапвал свежа. Представям си пък как ще върви на печена рибка, изстискана като лайм или лимон. Доволен съм, струваше си 16 години чакане. Дървото е доста родовито и май бих предпочел тези плодове пред лимоните. Догодина ще засадя още няколко облагородени дръвчета и вече няма да купуваме лимони... то аз така или иначе имам и лимони в земята.
След Hana-та, изядох и един плод от Yuzu. Видя ми се с остър вкус, кисел и с малко сок. Явно е по-подходящ за направа на сосове и други неща, както го правят в Япония.
Ето плодовете към днешна дата. Ще ви ги покажа отново, когато узреят.
