Споменавал съм за Юзу няколко пъти. През 2004 година купих над 20 сорта Цитруси от известен разсадник в Швейцария. Повечето бяха студоустойчиви или поне така ги описваха. След 14 години, от всички оживяха само два, единият от които е над 3 метра в момента и се нарича Юзу (Yuzu, Citrus junos).
Юзу е вид ядлива мандарина. Колко точно е ядлива и дали става за нещо - това ще разберем съвсем скоро.
За тези 14 години, дървото няколко пъти достигаше 2 метра, след което измръзваше до земята. Измръзва до земята, когато температурите паднат до -15 градуса, но до -12 градуса няма никакви повреди. Никога не е защитавано по никакъв начин. Имам спомен, че през 2012 г. беше защитено от снега и не измръзна, но тогава съм написал в една от темите, че е измръзнало до земята и вероятно е така. Значи от 6 години не е мръзнало. Юзу е не просто студоустойчив Цитрус, той е мразоустойчив Цитрус. Ако има изобщо някакъв Цитрус, който е в състояние да понесе всяка средно-студена зима в Родопската Яка, с дълготраен студ, с много сняг и без никакви поражения, то това е Юзу.
Редовно го оглеждам за цвят или плод, последно преди десетина дни, но все не намирам нищо. Преди три дни минавах с жена ми покрай него и случайно видях една мандаринка на дървото. Взех да викам от радост, че имаме една мандаринка най-сетне, а жена ми каза, че всъщност са две. Приближих се и се оказа, че са... поне 20-30.
Разказвам тази история за да разберете, че плодовете се сливат с листната маса и са като невидими, ако човек не се приближи и специално да ги потърси.
Цитрусът Юзу се оказа единственият, който може да плододава на открито някъде в България без никаква зимна защита. Вече ми стана интересен и възнамерявам да го кръстосам с някои от хубавите сортове Цитруси, за да видим какво ще излезе. И преди да сте ме попитали, ще отговоря на въпроса - да, още тази есен ще подготвя семена за подложки (само и единствено Poncirus trifoliata, разбира се) и догодина по това време ще съм облагородил първите растения Юзу. Значи след две години ще ги продаваме в разсадника.
