Както писах преди няколко дни, нещата бързо акселерират)
Любопитното е, че двата големи розови са различни сортове: единият е Пинк ИД, другият - Прудънс Пърпъл (за краткост оттук насетне - ПП, да не се бърка с онова, чието име не бива да се споменава
Визуално са почти еднакви, вкл и по размер плюс минус. Различават се по вкус :) Меко казано, съществено се различават.)
От Пинковете вече има половин дузина, но ги оставих още ден-два, а останалите встрани са Ямал - по-червените и Полярник, тези с лек оранжевеещ оттенък.
Вече има доста завръзи от още няколко сорта, но тях, с изключение на Алтайския Оранжев, не чакам преди края на месеца. И без това ще се чудя какво да ги правя: идва един момент, в който и на кокошките им писва :)
Въпросният екземпляр от АО е вече оранжев, но ми се чини малко нехарактерен, може да е наранен или продупчен. Ще чакам следващите в близките дни. Там има сериозна дилема, която ще бъде решена след като видя какъв е вкусът: ще вкореня от колтуци 20-30 растения за късни августовко-септемврийски плодове от съответните сортове.
Онзиденшна снимка, това са част от плодовете, вече не мога да им смогвам да ги унищожавам на салати, задава се неминуема бурканизация)
Added in 12 minutes 5 seconds:
ПС Вчера пръсках с Нимазал и Рапакс, основно за Тута, но и разни нощенки в лавроформите им също се контролират донякъде. Тази пролет (и това лято от началото му насам) не съм пръскал с твърди химии след мощната дезинфекция в края на март - ползвам само биопрепарати, дотук Нимазал, от вчера и Рапакс.
По принцип Рапакс е за 80 фаза на доматите (10 на сто от плодовете показват призначи на зреене) и е една идея по-рано, още няма 10 на сто. Обаче видях 2 или 3 Тути в петък и
за да не се получат тези красоти, реших да подраня (снимката, слава Богу, не е моя).
Засега е ОК, практически няма мини с отделни единични изключения и по-сериозни поражения по братовчедите -соланум Мечо грозде. Както ме предупредиха навремето опитни доматаджии, Тутите категорично предпочитат този див далечен братовчед на домата. Но не отказват почти нищо от семейството, а виждам дори единични поражения по щир около оранжерията. Според мен, мнозина в страната не разбират какъв чудовищен к.р е това насекомо.
Added in 5 minutes 58 seconds:
ППС: Тия дни пускам едни домати, обещани на една кокошка в Дупнишко (Ямал) и махам тоя сорт, той си свърши работата за тая година. Изводи:
1. Спокойно расте без кол, но растенията падат на земята и не могат да се обработват добре. Ако е извън оранжерия, трябва да се пази от голи охлюви и прочее, което за малките размери и обща маса на плода не си струва. Но все пак, кой би гледал това извън оранжерия?? Все пак сортът има едно основно предимство: реално зрее месец преди най-бойните си конкуренти, дори хибриди, при равни други условия!
Затова - втори извод, май..та и на детерминантността, догодина ги садя по-нагъсто и ползвам еднометрови колчета, за да не лежат натежалите домати...прочее, не догодина, а още тази есен :) След месец засаждам втората реколта от вече мои семена :) За експеримента, вдъхновен от Зак )