Друго интересно: въпреки плитката си коренова система, това растение е уникално издръжливо на суша.
Преди 2 години отделих от него една издънка и засадих в далечен край на двора, при кокошките, да им прави сянка след време

Издънката бе хилавиччка, полях 2-3 пъти пролетта и после -само 1 или 2 пъти по време на поредното горещо лято преди 2 години(по-предното). През останалото време, понеже нямам често път към тая част, я оставих на произвола на жегата. Имаше едва-едва оцелели хилави листенца, малки и полузавехнали.
Какво бе учудването ми, когато миналата зима тя, за разлика от майчиното си дърво НЯМАШЕ никакви поражения и се разлисти бурно.
Тази година беше отрупана с цвят, макар че няма да и оставя завръзите, нека събира сили още една година, че е малолетна още :) Майка и има още 2 или 3 издънки(не съм сигурен дали всички имат собствени корени), които наесен ще идат пак отделно.
Четох в нета, че този вид няма особено сортово разнообразие, а и моята не я знам какъв сорт е, но ражда ежегодно(няма алтернативно плододаване) огромни жълти и ароматни дюли, от които жената прави сладко. До някоя година ще има и за един казан ракия
